Fuskov
53 249
23 апр. 2021 г., 14:56

Тя… 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
588 3 10

Отново в мене се надигна,

един скъп спомен, страдание горчиво,

и чувствата потискани изплуват –

душата ми в мечтание заспива…

 

Снежната пътека с грация извива,

аз те следвам, скъпа, ти си тъй красива…

Погледът ми срещна твоите очи,

усмивката тъй нежна лицето озари…

 

И не зная вече, реален ли е тоя свят,

но сега живея и сега се чувствам млад.

В приказката бяла – толкоз топлина,

в тези мигове цъфтеше Любовта.

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... или просто се оглежда в нея... Благодаря Деа!
  • Когато има Любов, светът е нереален
  • А така Скитница... смеха е... Здраве! Благодаря! Ина Благодаря,... нищо, че станаха много главните букви!
  • я виж, ти си бил и много лиричен
    защо е с главна буква любовта,
    дали защото търси незаето
    и мъничко сърце за своя дом
    или защото даже и заето,
    сърцето търси патоанатом не е ясно кой какво търси, важното е че люляците цъфнаха!
  • Стихчето е супер!
    А вие двамата ме развеселихте
  • Хаха явно като се развълнувам така говоря (пиша в случая)... Не знаех. 😆😂🤣 сигурно се случва заради безалкохолната бира 😆😂🤣 взаимни фенове сме. Кеф кеф
  • Ето тоя словоред чаках... И аз съм ти фен...
  • Фусков, абее защо все ме засрамваш ти мене тъй, бре! 😊 Аз съм фен на тебе, няма да споря! 😄
  • Мене може да ме бива, ама ти си недостижим, дано един ден успееш тия разкази да ги издадеш на книга... Иначе се радвам, че думите са подействали... Благодаря Зиг!
  • Много те бива, човече! И аз се почувствах млад сега. 😊 иначе се чувствам дядка принципно, ама от онез веселите дядковци дето са на всяка манджа мерудия.
Предложения
: ??:??