Тъжна Есен

Sep 30, 2011, 3:57 PM

Poetry » Other

635 0 3

Тъжна есен
Спомен се забива
в сърцето като искра.
Лист, отронен от асмата,
като птица бяга от плен без крила.
Само мислите летят тук и там
Няма връщане назад. Есен е сега!
Прошарени косите падат по гърба,
а очите парят от сълза.
Защо така !Това ли е есента!?
Сякаш всичко си отива от света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъжна Есен

Want to read more?

Random works