Тъжна есен
Спомен се забива
в сърцето като искра.
Лист, отронен от асмата,
като птица бяга от плен без крила.
Само мислите летят тук и там
Няма връщане назад. Есен е сега!
Прошарени косите падат по гърба,
а очите парят от сълза.
Защо така !Това ли е есента!?
Сякаш всичко си отива от света!
© Мина Конарова Всички права запазени