30 сент. 2011 г., 15:57

Тъжна Есен 

  Поэзия » Другая
636 0 3
Тъжна есен
Спомен се забива
в сърцето като искра.
Лист, отронен от асмата,
като птица бяга от плен без крила.
Само мислите летят тук и там
Няма връщане назад. Есен е сега!
Прошарени косите падат по гърба,
а очите парят от сълза.
Защо така !Това ли е есента!?
Сякаш всичко си отива от света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Все права защищены

Предложения
: ??:??