Nov 11, 2007, 10:23 AM

Тъжно 

  Poetry » Phylosophy
999 0 13

Пътят далечен на всеки човек

винаги свършва в земята.

В онази прекрасна майка-земя,

която я носим в сърцата.

 

Късче от нея да има за мен -

това е молбата пред края.

Преди да ме хвърлите в гроба студен

да я целуна желая...

 

След туй ще отпусна морно глава

във нейната кротка прегръдка.

Далеч от тревогите, аз ще заспя

завинаги нея прегърнал!

 

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??