11 нояб. 2007 г., 10:23

Тъжно 

  Поэзия » Философская
1001 0 13

Пътят далечен на всеки човек

винаги свършва в земята.

В онази прекрасна майка-земя,

която я носим в сърцата.

 

Късче от нея да има за мен -

това е молбата пред края.

Преди да ме хвърлите в гроба студен

да я целуна желая...

 

След туй ще отпусна морно глава

във нейната кротка прегръдка.

Далеч от тревогите, аз ще заспя

завинаги нея прегърнал!

 

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??