Пътят далечен на всеки човек
винаги свършва в земята.
В онази прекрасна майка-земя,
която я носим в сърцата.
Късче от нея да има за мен -
това е молбата пред края.
Преди да ме хвърлите в гроба студен
да я целуна желая...
След туй ще отпусна морно глава
във нейната кротка прегръдка.
Далеч от тревогите, аз ще заспя
завинаги нея прегърнал!