Тъмен абанос

Jan 12, 2020, 7:22 PM

Poetry » Love, Landscape

517 3 3

Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак,
когато абаносът те погълна
и птици разпиляха се рояк,
помислиха, че бурята се върна.
А беше тихо, бризът онемя –
косите ми го размечтаха,
вълните спряха се в брега,
морето бавно се протака. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъмен абанос

Want to read more?

Random works