Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
12.01.2020 г., 19:22 ч.

Тъмен абанос 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
478 3 3

Косите ми са тъмен абанос,

очите ми небе от мътен лапис,

невинността ми на дете

нощта на блудница я смаза.

Разпуснах си косите, стана мрак,

когато абаносът те погълна

и птици разпиляха се рояк,

помислиха, че бурята се върна.

А беше тихо, бризът онемя –

косите ми го размечтаха,

вълните спряха се в брега,

морето бавно се протака.

По пясъка се гонят стъпки

и в хоризонта една стават,

примряла златната луна

не иска да ни притеснява.

Ръцете ти потъват в абаноса,

не те е страх от тъмнината –

докато е само горест

ти всяка нощ ще търсиш мрака.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??