Тъмен абанос

12 янв. 2020 г., 19:22

Поэзия » Любовная, Пейзажная

516 3 3

Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак,
когато абаносът те погълна
и птици разпиляха се рояк,
помислиха, че бурята се върна.
А беше тихо, бризът онемя –
косите ми го размечтаха,
вълните спряха се в брега,
морето бавно се протака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъмен абанос

Искате да прочетете повече?

Предложения