Само още миг и ще съм удома,
ще протягам към теб двете си ръце
и лице ще сгуша с мъничко тъга,
ветре мили, с уморените нозе.
Пътят ми донася тлееща бразда,
дим самотен се извива в звездопад,
люшва се фенерче блеснало в нощта,
сън магичен, светла истина ли е това...
Че валяла притча в светнали очи
и диханно търсила ново име, дори
с ветрена милувка и парещи лъчи,
друг, но свой живот да ми подари!