2 dic 2009, 2:11

У дома е празник 

  Poesía » Filosófica
467 0 6

Само още миг и ще съм удома,

ще протягам към теб двете си ръце

и лице ще сгуша с мъничко тъга,

ветре мили, с уморените нозе.

 

Пътят ми донася тлееща бразда,

дим самотен се извива в звездопад,

люшва се фенерче блеснало в нощта,

сън магичен, светла истина ли е това...

 

Че валяла притча в светнали очи

и диханно търсила ново име, дори

с ветрена милувка и парещи лъчи,

друг, но свой живот да ми подари!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??