2.12.2009 г., 2:11 ч.

У дома е празник 

  Поезия » Философска
466 0 6

Само още миг и ще съм удома,

ще протягам към теб двете си ръце

и лице ще сгуша с мъничко тъга,

ветре мили, с уморените нозе.

 

Пътят ми донася тлееща бразда,

дим самотен се извива в звездопад,

люшва се фенерче блеснало в нощта,

сън магичен, светла истина ли е това...

 

Че валяла притча в светнали очи

и диханно търсила ново име, дори

с ветрена милувка и парещи лъчи,

друг, но свой живот да ми подари!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??