уча се да летя
Гледам от прозореца. Прекосявам небето с нокти.
Тъгата на чувствата ми е като коприва във вените.
Отпечатан крясък съм в лицето на залеза.
Влюбена съм
като закана
за собствената си недосегаемост.
Предричам съдбата на огъня
с линиите на дланите си.
Уча се да летя в
буреносно самонаказване.
Грозд на откровение е формата
на съзнанието ми.
Като напев, като жар от магично вино
любовта ме превзема с лудост.
(през порите на страста ми)
Сълзите си погребвам в океана,
за да видя колко са нищожни.
Вървя към неизбежното със гордост.
В тревите на моята съдба е отбелязано ехото ти...
Сънувам стон на изчезващ пламък.
Гмуркам се в слънцето.
и изгарям.
В пепелта няма улици,
нито светове.
Няма черта,
която
разделя.
Намирам рая.
© Дакота All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти не се учиш! Вродено ти е да летиш! Погледни около себе си и ще видиш, че вече летиш!
-
Лети! Океаните наистина са горчиви от сълзите, потънали в тях! Но навярно и затова са толкова завладяващи сърцето... Не зная, дали съм прав в това сравнение, но така го чувствам!
-
Благодаря на всички!
-
Много хубав стих, Дакота!!! Поздрави!!!
-
Не само образи, цели форми си сътворила с този стих!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
която
разделя.
Намирам рая.
Летя с теб! Красиво е. Благодарен съм, че този стих не е изтрит.