дакота (Дакота)
152 364
3 апр. 2007 г., 01:48

уча се да летя 

  Поэзия
663 0 6

Гледам от прозореца. Прекосявам небето с нокти.
Тъгата на чувствата ми е като коприва във вените.
Отпечатан крясък съм в лицето на залеза.  
Влюбена съм
като закана
за собствената си недосегаемост.

Предричам съдбата на огъня
с линиите на дланите си.
Уча се да летя в
буреносно самонаказване.
Грозд на откровение е формата
на съзнанието ми.

 

Като напев, като жар от магично вино
любовта ме превзема с лудост.
(през порите на страста ми)
Сълзите си погребвам в океана,
за да видя колко са нищожни.

Вървя към неизбежното със гордост.
В тревите на моята съдба е отбелязано ехото ти...
Сънувам стон на изчезващ пламък.
Гмуркам се в слънцето.
и изгарям.

В пепелта няма улици,
нито светове.
Няма черта,
която
разделя.
Намирам рая.

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Няма черта,
    която
    разделя.
    Намирам рая.

    Летя с теб! Красиво е. Благодарен съм, че този стих не е изтрит.
  • Ти не се учиш! Вродено ти е да летиш! Погледни около себе си и ще видиш, че вече летиш!
  • Лети! Океаните наистина са горчиви от сълзите, потънали в тях! Но навярно и затова са толкова завладяващи сърцето... Не зная, дали съм прав в това сравнение, но така го чувствам!
  • Благодаря на всички!
  • Много хубав стих, Дакота!!! Поздрави!!!
  • Не само образи, цели форми си сътворила с този стих!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??