Гледам от прозореца. Прекосявам небето с нокти.
Тъгата на чувствата ми е като коприва във вените.
Отпечатан крясък съм в лицето на залеза.
Влюбена съм
като закана
за собствената си недосегаемост.
Предричам съдбата на огъня
с линиите на дланите си.
Уча се да летя в
буреносно самонаказване.
Грозд на откровение е формата
на съзнанието ми. ...