Улових любовта си...

Feb 8, 2009, 3:21 PM

Poetry

740 0 5

През листопада есенен
нечий глас прошумя,
сякаш приказен спомен,
трепетно премина и спря.
Белязала света ми с копнеж,
във мен живее многосезонна - до днес.
Усетих я дълбоко - любов,
небето тя разтърси със зов.
И какво, че е есен навън
и дъждеца тихо ръми.
Аз запазих красивия спомен,
улових любовта си във стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Улових любовта си...

Want to read more?

Random works