8.02.2009 г., 15:21 ч.

Улових любовта си... 

  Поезия
699 0 5
 

През листопада есенен

нечий глас прошумя,

сякаш приказен спомен,

трепетно премина и спря.

 

Белязала света ми с копнеж,

във мен живее многосезонна - до днес.

Усетих я дълбоко - любов,

небето тя разтърси със зов.

 

И какво, че е есен навън

и дъждеца тихо ръми.

Аз запазих красивия спомен,

улових любовта си във стих.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??