Улових любовта си...

8 feb 2009, 15:21

Poesía

741 0 5

През листопада есенен
нечий глас прошумя,
сякаш приказен спомен,
трепетно премина и спря.
Белязала света ми с копнеж,
във мен живее многосезонна - до днес.
Усетих я дълбоко - любов,
небето тя разтърси със зов.
И какво, че е есен навън
и дъждеца тихо ръми.
Аз запазих красивия спомен,
улових любовта си във стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Улових любовта си...

Искате да прочетете повече?

Propuestas