Feb 12, 2009, 6:26 PM

Уморена 

  Poetry » Other
558 0 3
Ръцете ми са сухи корени,
рамка са на черно отражение,
и оглозгани мисли... неизмолени,
блуждаят... търсят изкупление.

Наднича в очите ми тъга,
човърка зверски в зениците,
не виждам нищо... уморени сетива,
а колко бяха огнени светлиците.

Изгонена от нечии устни,
впива се в мен гримаса,
но аз не нося чужди кръстове...
Уморена съм от безчуствена украса!

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добро е
  • Много ми хареса. Имам подобно, напълно разбирам преживяванията ти, но мисля че никога не бих могла да ги изразя токлова красноречиво, колкото теб!
    Уморена съм. Ще спра да тичам,
    поне за миг ще махна бремето,
    поне за миг ще спра тъй силно да обичам
    и ще забравя за пространството и времето
  • Поздрав!Прекрасно е !
Random works
: ??:??