12 feb 2009, 18:26

Уморена 

  Poesía » Otra
531 0 3
Ръцете ми са сухи корени,
рамка са на черно отражение,
и оглозгани мисли... неизмолени,
блуждаят... търсят изкупление.

Наднича в очите ми тъга,
човърка зверски в зениците,
не виждам нищо... уморени сетива,
а колко бяха огнени светлиците.

Изгонена от нечии устни,
впива се в мен гримаса,
но аз не нося чужди кръстове...
Уморена съм от безчуствена украса!

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добро е
  • Много ми хареса. Имам подобно, напълно разбирам преживяванията ти, но мисля че никога не бих могла да ги изразя токлова красноречиво, колкото теб!
    Уморена съм. Ще спра да тичам,
    поне за миг ще махна бремето,
    поне за миг ще спра тъй силно да обичам
    и ще забравя за пространството и времето
  • Поздрав!Прекрасно е !
Propuestas
: ??:??