mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
12.02.2009 г., 18:26 ч.

Уморена 

  Поезия » Друга
559 0 3
Ръцете ми са сухи корени,
рамка са на черно отражение,
и оглозгани мисли... неизмолени,
блуждаят... търсят изкупление.

Наднича в очите ми тъга,
човърка зверски в зениците,
не виждам нищо... уморени сетива,
а колко бяха огнени светлиците.

Изгонена от нечии устни,
впива се в мен гримаса,
но аз не нося чужди кръстове...
Уморена съм от безчуствена украса!

© Мария Манджукова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро е
  • Много ми хареса. Имам подобно, напълно разбирам преживяванията ти, но мисля че никога не бих могла да ги изразя токлова красноречиво, колкото теб!
    Уморена съм. Ще спра да тичам,
    поне за миг ще махна бремето,
    поне за миг ще спра тъй силно да обичам
    и ще забравя за пространството и времето
  • Поздрав!Прекрасно е !
Предложения
: ??:??