Уморих се от вятърни мелници,
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото.
Май лицето е същото,
мое е и тялото.
Но, в очите не виждам детето,
не виждам мечтите.
Ръцете не галят вече цветята,
те в химери са впити.
Ориста ми ли е такава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up