Уморих се

5.01.2025 г., 20:07 ч.

Поезия » Философска

95 1 1

Уморих се от вятърни мелници,

от красиви, но кухи Дулсинеи.

Уморих се от сивите делници.

И обещанията на лъжливите феи.

Когато посмея, поглеждам в огледалото.

Май лицето е същото,

мое е и тялото.

Но, в очите не виждам детето,

не виждам мечтите.

Ръцете не галят вече цветята,

те в химери са впити.

Ориста ми ли е такава,

или някъде сбърках?

Може би буря се задава,

щом старите рани човърках.

Сега съм лодка, подмятана от вълните.

Без цел, без посока,

останал само с надеждите скрити..

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.