5 янв. 2025 г., 20:07

Уморих се 

  Поэзия » Философская
43 1 1

Уморих се от вятърни мелници,

от красиви, но кухи Дулсинеи.

Уморих се от сивите делници.

И обещанията на лъжливите феи.

Когато посмея, поглеждам в огледалото.

Май лицето е същото,

мое е и тялото.

Но, в очите не виждам детето,

не виждам мечтите.

Ръцете не галят вече цветята,

те в химери са впити.

Ориста ми ли е такава,

или някъде сбърках?

Може би буря се задава,

щом старите рани човърках.

 

 Сега съм лодка, подмятана от вълните.

Без цел, без посока,

останал само с надеждите скрити..

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепна поетична изповед, Живко.
    Поздравление!:

    "Сега съм лодка, подмятана от вълните.
    Без цел, без посока,
    останал само с надеждите скрити..."
Предложения
: ??:??