ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
Oct 17, 2010, 4:50 PM

Утро 

  Poetry » Love
669 0 2

Камбана бие някъде високо,

очи притворих и поех си дъх.

До прозореца изтичах и бързо го отворих,

а слънцето погали нежната ми плът.

 

 

 

Някъде в далечината чайки пеят,

усещам мирис на море.

А всъщност е септември вече,

в училище отеква смях на нечие дете.

 

 

И ми липсваш, Лято мое!... И те търся!...

Както скитник търси си подслон...

 Няма да изчезна тази есен,

смирена ще те чакам в моя слънчев дом.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??