17.10.2010 г., 16:50 ч.

Утро 

  Поезия » Любовна
702 0 2

Камбана бие някъде високо,

очи притворих и поех си дъх.

До прозореца изтичах и бързо го отворих,

а слънцето погали нежната ми плът.

 

 

 

Някъде в далечината чайки пеят,

усещам мирис на море.

А всъщност е септември вече,

в училище отеква смях на нечие дете.

 

 

И ми липсваш, Лято мое!... И те търся!...

Както скитник търси си подслон...

 Няма да изчезна тази есен,

смирена ще те чакам в моя слънчев дом.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??