Утро

17 окт. 2010 г., 16:50

Поэзия » Любовная

703 0 2

Камбана бие някъде високо,

очи притворих и поех си дъх.

До прозореца изтичах и бързо го отворих,

а слънцето погали нежната ми плът.

Някъде в далечината чайки пеят,

усещам мирис на море.

А всъщност е септември вече,

в училище отеква смях на нечие дете.

И ми липсваш, Лято мое!... И те търся!...

Както скитник търси си подслон...

Няма да изчезна тази есен,

смирена ще те чакам в моя слънчев дом.