В абсорбираната безизходица

Jun 10, 2005, 11:27 PM

Poetry

888 0 1

Стъкмени в чемширения дом
на преходното утро
се разпознаваме
по цветето в ръцете
и по уханието свежо на сено,
попило в дланите до кости.
Защипаните нощи
върху въжетата от съзерцание
понасят леко тежестта,
докато вятъра плющи в комините
прегърбени от пушека на времето...
Студено е. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

В абсорбираната безизходица

Want to read more?

Random works