10.06.2005 г., 23:27 ч.

В абсорбираната безизходица 

  Поезия
889 0 1
Стъкмени в чемширения дом
на преходното утро
се разпознаваме
по цветето в ръцете
и по уханието свежо на сено,
попило в дланите до кости.
Защипаните нощи
върху въжетата от съзерцание
понасят леко тежестта,
докато вятъра плющи в комините
прегърбени от пушека на времето...
Студено е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Предложения
: ??:??