В абсорбираната безизходица

10 jun 2005, 23:27

Poesía

903 0 1

Стъкмени в чемширения дом
на преходното утро
се разпознаваме
по цветето в ръцете
и по уханието свежо на сено,
попило в дланите до кости.
Защипаните нощи
върху въжетата от съзерцание
понасят леко тежестта,
докато вятъра плющи в комините
прегърбени от пушека на времето...
Студено е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В абсорбираната безизходица

Искате да прочетете повече?

Propuestas