Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.
Побирам те в безсмъртни очертания
и ронят се на тичинки звездите,
когато ни пронизват първобитни
под рая на брезата безсъзнания.
Летят като настръхнали признания
писма от жерав в тихото изричане.
а с устни ти до кости ги събличаш.
И нямам маска в живата им памет. ...