18.07.2019 г., 10:27 ч.
В албума е брезата черно-бяла
Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.
Побирам те в безсмъртни очертания
и ронят се на тичинки звездите,
когато ни пронизват първобитни
под рая на брезата безсъзнания.
Летят като настръхнали признания
писма от жерав в тихото изричане.
а с устни ти до кости ги събличаш.
И нямам маска в живата им памет.
Дори пръстта сърцата ни да грабне,
прегръдка сол и захар ще повика.
От ехо глинени ръце поникват...
Да бъде глад и глад да си остане.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"... и ронят се на тичинки звездите"!!!!!
Сърцето ми подскочи от този образ!
Дали пък няма нещо да сътвори като твоя вдъхновена сестрица?! -
Прекрасно!
-
Благодаря ти, Ники, че имаш поглед за различното и нестандартното и винаги споделяш каквото те впечатлява! Да имаш творчески иновативен ден!
-
Поезия на много високо ниво си Райне!
Винаги различна и иновативна!
Последният куплет е сентенцията на творбата!
"Дори пръстта сърцата ни да грабне,
прегръдка сол и захар ще повика.
От ехо глинени ръце поникват...
Да бъде глад и глад да си остане"!
Разкош и финес!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мари, само ти го можеш, миличка, винаги да ме изненадаш!