RainaVakova
431 2780
18 июл. 2019 г., 10:27

В албума е брезата черно-бяла 

  Поэзия » Любовная
680 5 5

Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.

 

Побирам те в безсмъртни очертания
и ронят се на тичинки звездите,
когато ни пронизват първобитни
под рая на брезата безсъзнания.

 

Летят като настръхнали признания
писма от жерав в тихото изричане.
а с устни ти до кости ги събличаш.
И нямам маска в живата им памет.

 

Дори пръстта сърцата ни да грабне,
прегръдка сол и захар ще повика.
От ехо глинени ръце поникват...
Да бъде глад и глад да си остане.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тази бреза е на 18, Петре, благодаря за стихотворното претворение, много е възвишено и сакрално!
    Мари, само ти го можеш, миличка, винаги да ме изненадаш!
  • "... и ронят се на тичинки звездите"!!!!!
    Сърцето ми подскочи от този образ!
    Дали пък няма нещо да сътвори като твоя вдъхновена сестрица?!
  • Прекрасно!
  • Благодаря ти, Ники, че имаш поглед за различното и нестандартното и винаги споделяш каквото те впечатлява! Да имаш творчески иновативен ден!
  • Поезия на много високо ниво си Райне!
    Винаги различна и иновативна!
    Последният куплет е сентенцията на творбата!
    "Дори пръстта сърцата ни да грабне,
    прегръдка сол и захар ще повика.
    От ехо глинени ръце поникват...
    Да бъде глад и глад да си остане"!
    Разкош и финес!
Предложения
: ??:??