В една от многото последни утрини

Feb 2, 2017, 2:44 PM

Poetry

403 0 5

Не спя.
Издърпвам сънищата
за косите, като луковици,
а те,
захванали сърцето ми,
се пускат с мъка.
И учестено,
и мъчително
е утрото,
когато трябва
за пореден път
да тръгвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

В една от многото последни утрини

Want to read more?

Random works