2 февр. 2017 г., 14:44

В една от многото последни утрини 

  Поэзия
325 0 5

Не спя.
Издърпвам сънищата 
за косите, като луковици,
а те,
захванали сърцето ми,
се пускат с мъка.

И учестено,
и мъчително
е утрото, 
когато трябва
за пореден път

да тръгвам.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??