2 feb 2017, 14:44

В една от многото последни утрини 

  Poesía
333 0 5

Не спя.
Издърпвам сънищата 
за косите, като луковици,
а те,
захванали сърцето ми,
се пускат с мъка.

И учестено,
и мъчително
е утрото, 
когато трябва
за пореден път

да тръгвам.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??