От луната откраднал тъга
понакуцвайки вятърът слиза.
Спира в люляка. Тих е сега,
сложил бяла и дъхава риза.
Той не хвърля ни сянка, ни стръв,
но обича често да се шегува
с въртележка танцуваща в кръг –
долар и десет може би струваше.
Хърка в ухото на лунния рог
коте изгубено, буди тревата
и перуника на Винсент Ван Гог
в синята склера отвъд тишината. ...