22 may 2021, 2:14  

В люляка 

  Poesía » Filosófica
627 8 22
От луната откраднал тъга
понакуцвайки вятърът слиза.
Спира в люляка. Тих е сега,
сложил бяла и дъхава риза.
Той не хвърля ни сянка, ни стръв,
но обича често да се шегува
с въртележка танцуваща в кръг –
долар и десет може би струваше.
Хърка в ухото на лунния рог
коте изгубено, буди тревата
и перуника на Винсент Ван Гог
в синята склера отвъд тишината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Моя е пижамата –
негова е ризата.
Бързичко и двамата,
от люляка да слизате!
И да се прикривате, ...
  479 
Propuestas
: ??:??