ИнаКалина
523 11395
22.05.2021 г., 2:14 ч.  

В люляка 

  Поезия » Философска
567 8 23

От луната откраднал тъга

понакуцвайки вятърът слиза.

Спира в люляка. Тих е сега,

сложил бяла и дъхава риза.

Той не хвърля ни сянка, ни стръв,

но обича често да се шегува

с въртележка танцуваща в кръг –

долар и десет може би струваше.

Хърка в ухото на лунния рог

коте изгубено, буди тревата

и перуника на Винсент Ван Гог

в синята склера отвъд тишината.

Хайде да лягаме. Идва и ден.

Старата сойка без глъчка задряма.

В люляка! Виж го ти, спи по корем

с твоята риза и мойта пижама. 😊

© Всички права запазени

Свързани произведения
Птица - полунощница
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия
Моя е пижамата –
негова е ризата.
Бързичко и двамата,
от люляка да слизате!
И да се прикривате, ...
  420  3  9 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви
  • Чудесно! Особено това с хъркането в ухото на лунния рог... Липсваха ми такива ароматни бисери...за душата.
  • Добре си се заиграла, Краси, харесах резултата на финала.🙂
  • Представих си го! Гуш!
  • Харесва ми ...спи по корем с твоята риза и мойта пижама
  • най-често в небитието, защото битието определя подсъзнанието, Генек, нали ни е философска темата Благодаря Ига. Пепи и мушкато най-после цъфна!
  • ИнаКалина - така преди години, когато у нас бяха на мода дори външните простори, за да не си мокрим терасите, повечето превърнати в кухненски боксове, се чудехме "ония там" къде простират 😅 само разни нависнали мушката им висяха от прозорците и тераите 😅
  • Заинтригувах се - а вие в какво сте?
    Сериозно - хареса ми, хем красиво, хем забавно, хем смислено.
  • Игриво
  • Пепи подсети ме за една история дето като дойдох тук и една седмица търсих щипки за пране и се чудех къде простира народът... та ми стана мило с тоя "органик" простор
    Вальо, мойта пижама не е лилава, нито е пъстра нито е бяла,
    като на милка млечната крава..., но под люляка мляко с какао котето лочи кат невидяло... ха-ха упражнявам се.
    Юри, давай по същество:
    Тя ми беше следученическата любов, хич не мисля, че е самичка...
    я да запаля тоз "вертальод" и да я шашна пак Димитричка
    Не съм имала впредвид тази роля на вятъра, но като сте рекли... Благодаря ви и за усмивките има нужда от тях по всяко време!
  • Краси! 😀
    Вятър духне ли в люляка, в Май,
    ще се метна в откритата бричка,
    по пижама ще спра в Първомай,
    там ме чака една ученичка! 😀😀
  • Цветна и шеметна всеки път....
    Настрои ме за вятърничави игри 🙂
  • Хубаво и неочаквано като пътуване с вятъра до луната и обратно
  • Като духа, без граници. Цветна палитра от чувства и лекота!
  • Хехе, много сладък и приятен стих! Усмихна ме! 😊
  • Заприлича люлякът на простор за пране,
    пролет е, все някакъв вятър някой го пере!
  • Eй така - с един замах и... цяла картина...
  • Краси, винаги има толкова много картини в стиховете ти. И всичките мили и ведри.
  • Забавен и палав вятърко Че и пижама си откраднал
    Много ми хареса!
  • Като в разговор между възрастна и млада жена!Бабата попитала:"Как е в днешно време секса при младите?"
    "Вятър работа!"-оплакала се младата.
    "Ох,чедо!Вятър, вятър, ама все си е друго да те лъхне отдолу!"-посъветвала я бабата.😉
  • А сутринта дрехите по градинките хората да си събират 😅
    а всекиго по нещо все ще се намира!
    Оня ден в една градинка сутиен видях,
    за това с палавия вятър се разсмях!
  • Може и да си прав, Стойчо - на този стих му дойде вповече.. и луната не е същата, а за ирисите да не говорим, а едно време какъв вятър имаше Благодаря, че намина!
  • Този любопитко-вятъра е виновен за всичко!
    Харесва ми, нали е мъж и половина?!
    Поздравления, ИнаКалина!
Предложения
: ??:??