Feb 15, 2014, 10:27 PM

В миг на самота 

  Poetry » Love
543 0 1

Мрак, ах, непрогледен мрак!

Здравей, приятелю любими...

Накъде си се запътил пак?

Завиждам ти, приятелю, прости ми...

Мечтая си за малко свобода,

за докосване, прегръдка кратка,

кажи, нима това е някаква злина?

Защо тогаз е толкоз сладка?

Приюти ме в теб, във твоя свят,

скрий ме там, където са звездите,

покажи ми тоз безкраен необят,

ето ме - готова за бедите!

 

15.02.2014г.

© Лена Дюшан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не можем да се скрием... не и от себе си...

    Поздрав, Лена!
    Хареса ми!
Random works
: ??:??