15 feb 2014, 22:27

В миг на самота 

  Poesía » De amor
545 0 1

Мрак, ах, непрогледен мрак!

Здравей, приятелю любими...

Накъде си се запътил пак?

Завиждам ти, приятелю, прости ми...

Мечтая си за малко свобода,

за докосване, прегръдка кратка,

кажи, нима това е някаква злина?

Защо тогаз е толкоз сладка?

Приюти ме в теб, във твоя свят,

скрий ме там, където са звездите,

покажи ми тоз безкраен необят,

ето ме - готова за бедите!

 

15.02.2014г.

© Лена Дюшан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не можем да се скрием... не и от себе си...

    Поздрав, Лена!
    Хареса ми!
Propuestas
: ??:??