15.02.2014 г., 22:27 ч.

В миг на самота 

  Поезия » Любовна
544 0 1

Мрак, ах, непрогледен мрак!

Здравей, приятелю любими...

Накъде си се запътил пак?

Завиждам ти, приятелю, прости ми...

Мечтая си за малко свобода,

за докосване, прегръдка кратка,

кажи, нима това е някаква злина?

Защо тогаз е толкоз сладка?

Приюти ме в теб, във твоя свят,

скрий ме там, където са звездите,

покажи ми тоз безкраен необят,

ето ме - готова за бедите!

 

15.02.2014г.

© Лена Дюшан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не можем да се скрием... не и от себе си...

    Поздрав, Лена!
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??