Мрак, ах, непрогледен мрак!
Здравей, приятелю любими...
Накъде си се запътил пак?
Завиждам ти, приятелю, прости ми...
Мечтая си за малко свобода,
за докосване, прегръдка кратка,
кажи, нима това е някаква злина?
Защо тогаз е толкоз сладка?
Приюти ме в теб, във твоя свят,
скрий ме там, където са звездите,
покажи ми тоз безкраен необят,
ето ме - готова за бедите!
15.02.2014г.
© Лена Дюшан Всички права запазени
Поздрав, Лена!
Хареса ми!