Щом в късната нощ уморени очи
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни,
ще протегнем с трепет ръце
и огънят онзи… пак ще гори -
от жаравата мъничко взех.
Жаравата свети винаги в мен
от обич, от болка – жива е тя.
Само нощем след дългия ден
пари ме скрита под пепелта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up