Щом в късната нощ уморени очи
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни,
ще протегнем с трепет ръце
и огънят онзи… пак ще гори -
от жаравата мъничко взех.
Жаравата свети винаги в мен
от обич, от болка – жива е тя.
Само нощем след дългия ден
пари ме скрита под пепелта. ...