Щом в късната нощ уморени очи
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката  наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.

Макар да се върнеш в минали дни,
ще протегнем с трепет ръце
и огънят онзи… пак ще гори -
от жаравата мъничко взех.

Жаравата свети винаги в мен
от обич, от болка – жива е тя.
Само нощем след дългия ден
пари ме скрита под пепелта.

Щом от умора тръгнеш във сън
и в гърдите ти огън гори,
тръгвай! А пътеката чака отвън.
И… прегръдката топла вземи!

То… по-добре да се срещнем в съня –
илюзия всичко било е.
Със нея много дълго летях,
за мене реалност е моя.