Нощта се смири
и вече не хвърля звездите по нас.
Луната се скри
във сивия облачен шал.
Сега сме сами.
Далеч сме от всички лъжи,
от всички съмнения,
от всички вини, от всички обиди -
като камъни
по гърба ни запратени...
Нощта ни прости,
че живяхме ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up