Мимче (Милена)
38 276
Feb 11, 2009, 9:50 PM

В смирената нощ 

  Poetry » Love
709 0 7

Нощта се смири

и вече не хвърля звездите по нас.

Луната се скри

във сивия облачен шал.

Сега сме сами.

Далеч сме от всички лъжи,

от всички съмнения,

от всички вини, от всички обиди -

като камъни

по гърба ни запратени...

 Нощта ни прости,

че живяхме

в минути откраднати,

че споделяхме общи мечти,

на пътища чужди попаднали.

Сега сме сами.

Ръце здраво стискаме,

наоколо всичко мълчи...

Даже вятърът тъмно притихнал е...

Вината събличам,

захвърлям я - дрипа съдрана!

Сега те обичам!

В смирената нощ всички наши дни

са събрани.

© Милена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??