Мимче (Милена)
38 276
11 февр. 2009 г., 21:50

В смирената нощ 

  Поэзия » Любовная
708 0 7

Нощта се смири

и вече не хвърля звездите по нас.

Луната се скри

във сивия облачен шал.

Сега сме сами.

Далеч сме от всички лъжи,

от всички съмнения,

от всички вини, от всички обиди -

като камъни

по гърба ни запратени...

 Нощта ни прости,

че живяхме

в минути откраднати,

че споделяхме общи мечти,

на пътища чужди попаднали.

Сега сме сами.

Ръце здраво стискаме,

наоколо всичко мълчи...

Даже вятърът тъмно притихнал е...

Вината събличам,

захвърлям я - дрипа съдрана!

Сега те обичам!

В смирената нощ всички наши дни

са събрани.

© Милена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??