11 feb 2009, 21:50

В смирената нощ 

  Poesía » De amor
814 0 7
Нощта се смири
и вече не хвърля звездите по нас.
Луната се скри
във сивия облачен шал.
Сега сме сами.
Далеч сме от всички лъжи,
от всички съмнения,
от всички вини, от всички обиди -
като камъни
по гърба ни запратени...
Нощта ни прости,
че живяхме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??