nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Dec 25, 2016, 9:23 PM

В зениците на моя бряг 

  Poetry
429 0 3

Очите ми са впити в хоризонта,
отдавна пренебрегнали умората.
Зениците ми се превръщат в продължение
на линията, разделяща резонно
върху брегове противоположни хората.
Морето ми, държи те надалеч.
Отвъд, тъй близо до небето.
Вълните ми, една след друга те прегръщат.
При мен се връщат, тежки от копнеж,
че някога, надмогнал битието,
прекрачил прага в собствената същност,
ще се озовеш в зениците на моя бряг.
И нищо вече няма да е същото.
А аз... готова съм да те пресрещна.
От време тръгнала към теб, на път съм.
От пясък стъпките ми преминават в сняг.
А линията, толкова далечна...
Не може да е вечно недостъпна.

05.09.2016г.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Далеч, но по-близо от всякога и всеки.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??