nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
25 dic 2016, 21:23

В зениците на моя бряг 

  Poesía
426 0 3

Очите ми са впити в хоризонта,
отдавна пренебрегнали умората.
Зениците ми се превръщат в продължение
на линията, разделяща резонно
върху брегове противоположни хората.
Морето ми, държи те надалеч.
Отвъд, тъй близо до небето.
Вълните ми, една след друга те прегръщат.
При мен се връщат, тежки от копнеж,
че някога, надмогнал битието,
прекрачил прага в собствената същност,
ще се озовеш в зениците на моя бряг.
И нищо вече няма да е същото.
А аз... готова съм да те пресрещна.
От време тръгнала към теб, на път съм.
От пясък стъпките ми преминават в сняг.
А линията, толкова далечна...
Не може да е вечно недостъпна.

05.09.2016г.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Далеч, но по-близо от всякога и всеки.

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??